Царичина дупка (част 3) - и какво всъщност бе открито там

ЦАРИЧИНА ДУПКА - И КАКВО ВСЪЩНОСТ БЕ ОТКРИТО ТАМ - ЧАСТ 3

... продължение ...

... при последвалите разкопки, след поредната промяна на посоката на копаене, се появява още една особеност. Било е казано, че започва пробива на стената на коларгетума. Никой отново няма понятие от наименованието. На шестият метър работата отново спряла.

Получената информация е била за изкопаването на квадрат със страна метър от челната стена назад и толкова дълбочина, в последствие наречено затвореният квадрат. Последвала поредната промяна в посоката на копаене, - североизток. Изненадата тук била, че след 4 метра прокопаване и изкарване на пълнеж, групата се озовава в участъка "лунна пътека". Забележителното тук е било, че хората се озовават в участък с правилна геометрична фигура с размери - 4 метра дължина и по 1,5 метра ширина и височина. Всички стени били с гладки повърхности, а подът с ярко изразен сребристо-сив цвят.

След изпълнение на участъка X , последвало пространство около метър - наречено праг (в почти хоризонтална плоскост). От него започващото ново направление, около 6 метра, наричат участък Y. 

Участък Y

След завършването на последно споменатия участък, последвала нова смяна на посоката - север-северозапад. Датата е 19 март, а майор Балев и капитан Янков слизат да заредят и подготвят поредният взрив. Майорът като старши и пълноправен член на екипа, както и комендант на обекта се движи напред. Минава участък Y и е до мястото за взривяване. За разлика от него, капитанът намиращ се между X и Y, прави 3 неуспешни опита да премине, като и трите пъти пада назад.

"Имах чувството, че се удрям в невидима стена. Така беше първият път. Така беше и вторият път. След третото падане затворих очи и... о-о Боже! Пред мен стояха египетските пирамиди. Ако искаш вярвай, ако искаш недей! До днес не вярвах на нито една мълва за вашата работа..." - споделя по-късно капитан Янков пред полковник Цветко Кънев.

Прокопаването на участък Y, дава началото на нова посока, като е предстояло прокопаването на участък "прибоя". Било е казано в началото, че ще се намерят изляти стъпала, но всъщност това не се е случило. В момента стъпала там има, но са прокопани в следствие на работата. 

Последва и участък с много стръмен наклон и дължина повече от 20 метра. След него, движението на групата придобива спираловидна форма. След 115-я метър от началото на тунела се появява вода, която води и съпътства групата през целия процес на прокопаването. Като интересното е, че дебитът и се увеличавал докато от февруари 1992 година, всяка сутрин се изпомпвали с ръчна помпа над тон и 200 литра вода.

Групата получава информация, че след прокопаването на участъка прибоя, таванът над главите им след няколко метра ще стане гладък, дъгообразен с изпъкналост към пода. Като в последствие това се потвърждава, и таванът е такъв чак до края на тунела.

12 май...

Вечерята на групата започва около 22:00. Всички били насядали около масата, когато във фургона влиза началникът на караула лейтенант Нейков. На всички им става интересно защо този млад офицер вика Сираков, а не долага нищо на генерал Динев. Прежълтелият и изплашен лейтенант излиза със Сираков навън. Не след дълго изплашеният Нейков се връща за да доложи, че се наблюдават странни светлини, чиито произход не могат да обяснят. Незабавно всички излизат навън. Изнасят се по шосето в източна посока на около 150 метра, като наблюдавали следното - зад близките хълмове се виждали пулсиращи светлини с дължина десетки километри, които се спускали зад височините. При всяка пулсация над хълмовете се забелязвали огромни облаци белезникав дим. Казваме дим, понеже според очевидците нощта и небето са били ясни и безоблачни.

следват цитати на полковник Цветко Кънев:

"От този момент на нас ни бе заповядано да снемем цялата охрана на обекта, да отключим входната врата и всичко, включително и ние, да се приберем в машините и навън да няма вижа душа."

22:30

"В този момента кучетата залаяха много настървено. Лаят премина покрай нашата кола, продължи по посока на обекта и затихна. Впрочем още от 23:00 кучетата в цяла Царичина лаеха и то много тревожно. Крякаха даже и жабите в близкия гьол. Десет минути продължи "тяхната" работа в обекта. Това установихме по обновения лай на кучетата. Този път лаят започна откъм тунела, премина покрай фургона и излезе на асфалта в източна посока.

00:00

Излязохме от колата. Неописуема е радостта с която ни посрещнаха кучетата.

Не много ясни цитати:

В колата ги попитахме кога ще излетят. Отговориха ни, че това ще стане след миг. Тогава поискахме да наблюдаваме тяхното излитане. Отговориха ни, че можем да направим това. Отправихме се към близката височина. Чакахме доста време, но излитане не дочакахме. Само зад височината пред нас, където беше "осъществено" кацането, продължаваха да проблясват периодично светлинни лъчи, като тези от прожекторите на войските за противовъздушна отбрана.

... открихме една много хубава стеничка. Това място ние наричахме олтара. По-нататък при прокопаването на тунела срещнахме още две такива стени. /…/

Мисля, на осми октомври изби вода в тунела./…/ В началото на декември поисках пред всички да ползвам отпуската си за 1991 година. /…/ От екипа бе проявено разбиране и на 10 декември аз излязох в отпуск. /…/ в края на януари 1992 г. се върнах. /…/ записките за този период бяха водени от генерал Динев. Той продължи да ги води до средата на март. По какви съображения - не зная. Влизането ми под земята не ме ентусиазира. Първо, не беше кой знае колко голям напредъкът в мое отсъствие. Второ, колегите бяха ползвали по някой и друг ден почивка. И съвсем основателно. /…/ Картината в челото на тунела не беше съвсем от приятните. /…/ След два-три дни отново сменихме посоката и отново надясно. Като че ли идваше краят на спиралата, която бяхме започнали /…/ Пробивахме си път през богато цветово наситена материя, която не бе много трудна за обработване. Така продължихме около 6 метра. Един следобед, когато уточнявахме решението, Ели нарисува кръг на челната стена и в средата на този кръг - кръст. Оттук нататък започва краят на нашата работа. Наклонът бе много голям. Наложи се пак да си правим прагове, за да можем да се задържаме, когато работим. А какво ни предстоеше? От това положение ние трябваше да копаем в двете посоки (вляво и вдясно) дъгообразни участъци, докато ги съединим. По такъв начин се образува каменен цилиндър с диаметър около 3 метра и височина около 150 см. /…/ Цялата тази дейност продължи до към средата на април. /…/Със завършване на работата по оформянето на цилиндъра и неговото укрепване фактически завърши втория етап от операция “Слънчев лъч”. /…/ Повече не ни се разрешаваше да използваме взривно вещество. Нещо друго, което очертаваше нов етап, етап на интелектуалната част, както го нарекох аз. През тези 18 месеца се случиха много неща. Още през лятото на 1991 г. Ели беше предупредила, че ще получава писмени послания в продължение на няколко месеца, и то всекидневно. И през ноември този процес започна. Тя пишеше и рисуваше на непознато за нас писмо. Нищо от това, което тя пишеше, ние не разбирахме. Отначало писмото беше разхвърляно, но после придоби много строен, систематизиран вид. Писанията бяха в хоризонтални редове, в колони, във вид на животни, на свитъци и др. Така за тези няколко месеца тя изписа около 800 страници, които грижливо подвързахме в пет книги. /…/ Именно затова казвам, че настъпи интелектуалната част от операцията. /…/ Един от първите, посветени в това дело, е директорът на Националния археологически музей професор Димитър Овчаров. По-късно до сформирането на експертна комисия на Министерството на отбраната с нашата работа частично или напълно се бяха запознали повече от 40 научни работници с различна насоченост и пофесия. За съжаление все още никой нищо не е разчел. Догадки и предположения много, но отнасящи се до вида писменост и от кой географски район е. Нищо друго. /…/Експертната комисия на Министерството на отбраната работи по предварително подготвена план-програма от 21 до 28 септември. На 28 септември бе планирано заседание на комисията за обсъждане на частните протоколи. Отсрочка до 2 октомври поискаха представителите на геоложката група. /…/Неблагоприятните (за нас) изводи на експертната комисия доведоха до заповед на министъра на отбраната от 4.XI.1992 г. за консервиране на обекта. /…/На 19 ноември 1992 година се простихме с обект No1. 

страница  1  2  [ 3 ]