Царичина дупка (част 2) - и какво всъщност бе открито там
ЦАРИЧИНА ДУПКА - И КАКВО ВСЪЩНОСТ БЕ ОТКРИТО ТАМ - ЧАСТ 2
...продължение...
... Работата продължава, като хората се разделят на три групи. Колкото по-дълбоко слизали, толкова отворът се стеснявал. Материята която се е обработвала с кирки и всякакви подръчни инструменти е била изключително здрава. Като в по късен етап се установява, че оставена на външно въздействие, същата тази материя, променя структурата и свойствата си и от изключително твърда става подобна на тесто. След няколко часа копане, групите достигат до идеално оформен камък, в последствие наречен "ЧИП". Като този камък е един от водещите. Малко по късно в ляво се появява и светлокафяв камък - "Флинт" (означава кремък или оптически камък). Този камък също е бил полезен. Всъщност под него започва и големият тунел.
В групата никой дори не си спомня, кой пръв е започнал да говори за "врата" или за отварянето и. Всеки е очаквал в даден момент да намерят отвор и да се продължи към някакво помещение, но уви това не се е случило. След всичката свършена работа отвор така и не се отваря, или поне не такъв какъвто са очаквали всички.
Разрушаването на плочата.
От получените сведения е личало, че предстои разрушаване на площа за биологична защита. Разбиването и е трябвало да се извърши с всички средства за защита и непрекъсната дезинфекция. Според съдържанието на получената информация в плочата за био защита са били "вградени" опасни бактерии, и ако не биват обезвреждани по време на процеса на разрушаване, нищо добро нямало да последва. Преди преминаване към процеса на разбиване на плочата, тя самата е била разчертана на малки квадрати с указания. За да не се допуснат нещастни случаи, генерал Динев забранява на други да работят по задачата с изключение на офицери химици. От разкази на очевидци се знае че плочата е била изградена от няколко пласта, като всеки се е състоял от по 3 слоя с еднакви разцветки (бяло, жълто и червено).
След разбиването на плочата за биологична защита е последвало указание за разрушаване на стената която е била пред групата и на която е стоял ЧИП. Всичко продължава още около 2 метра напред и на височина около 180 сантиметра. Материята над главите им е била мека, с жълто-бяла окраска. Идеята е била да се забие железен кол в материята, и ако той влезе с цялата си дължина, то това е щяло да значи, че следва празно пространство. Лостът е влязъл, но не в празно пространство а в тази материя. Тогава се е установило, че пластовете се движат в дълбочина под формата на спирала, а в дясно от посоката на работа се очертава плоча а формата на изпъкнала леща. Последвало е издълбаване на меката материя около плочата с помоща на обикновено длето и се установява, че е диаметър 150 см. и голям наклон.
Плочата е била с дебелина 40 сантиметра, и за да се отвори "вратата" е трябвало да бъде премахната. Начинанието се е оказало доста трудоемко, предвид огъването на лостовете дебели около 4 сантиметра. С много труд и пот, групата успява да разбие плочата, под която се появява 15 сантиметровата сиво-черна замазка. Общо са свалени 5 такива плочи, като през цялото време се е работило с противогаз от гледна точка на сигурността. След изпълнението на тази задача, направлението на работата се е очаквало да мине под ФЛИНТА ("главата на птицата").
И до последно, полковник Кънев има съмнения относно посоката на работа. Постоянно го е спохождала мисълта, че са направили някаква грешка. Единствен от всички Димитър Сираков го е подкрепял в размислите му, като и двамата са имали основание за съмнение. От самата точка на местостоене при определяне на на посоката и вдясно от нишата, ясно е личала стена, на която разположението на градивните елементи, оформяли фигура подобна на човешка, но със значително по големи размери.
Месец и половина след започване на разработката на обекта в Царичина, 10 метровият тунел вече е бил факт. Последвала е смяна на посоката на 90 градуса. Започнали са да копаят на север, а не както в началото. На това място, на групата е било казано, че десетина метровия тунел висок около метър, представлява чистилището, през което задължително трябва да се премине, за да се достигне до пирамидата храм.
Около 19 февруари, пред групата се очертава каменен блок с дължина над метър и половина, ширина половин и височина метър и двадесет. Всички са избрали най-лесният начин за премахването му, а именно да го взривят. Последствия след взрива не е имало, разчистването е било лесно, и работата е продължила в пълна сила, като предимно се е използвало малко количество динамит за премахване на едрите блокове.
Няколко пъти посоката на работа и направлението на разкопаването се е променяло, до достигането на "филтъра" (сивочерна материя). Която при взривовете се е превръщала почти в пепел. С това фактически завършва и първият етап от работата. Интригуваща информация е било, че това е било и "капакът на кладенеца" през който ще се влезе в каналния сектор.
В интерес на истината, не е имало нито кладенец, нито канален отвор. Всичко е било изкопано на ръка, като в дъното на "кладенеца" посоката на разкопаване се сменя на ново. От там е започнал и участъка "Провала". Никой от групата не разбира за даденото име, но след прокопаване на нови 7-8 метра, се разбира, че това е участък с голям наклон и дълбочина. За по-удобната работа е бил разделен на 4 участъка. Така се е получило стълбище, но с голяма денивелация.
В ляво от направлението за копаене се е разкрила гладка отвесна стена, с височина над три метра. Като точно там, от целия тунел, е личало изразителните градивни елементи, споени помежду си по-рано споменатата жълто-сиво-бяла материя.
След разбиването на плочата за биологична защита е последвало указание за разрушаване на стената която е била пред групата и на която е стоял ЧИП. Всичко продължава още около 2 метра напред и на височина около 180 сантиметра. Материята над главите им е била мека, с жълто-бяла окраска. Идеята е била да се забие железен кол в материята, и ако той влезе с цялата си дължина, то това е щяло да значи, че следва празно пространство. Лостът е влязъл, но не в празно пространство а в тази материя. Тогава се е установило, че пластовете се движат в дълбочина под формата на спирала, а в дясно от посоката на работа се очертава плоча а формата на изпъкнала леща. Последвало е издълбаване на меката материя около плочата с помоща на обикновено длето и се установява, че е диаметър 150 см. и голям наклон.
Плочата е била с дебелина 40 сантиметра, и за да се отвори "вратата" е трябвало да бъде премахната. Начинанието се е оказало доста трудоемко, предвид огъването на лостовете дебели около 4 сантиметра. С много труд и пот, групата успява да разбие плочата, под която се появява 15 сантиметровата сиво-черна замазка. Общо са свалени 5 такива плочи, като през цялото време се е работило с противогаз от гледна точка на сигурността. След изпълнението на тази задача, направлението на работата се е очаквало да мине под ФЛИНТА ("главата на птицата").
И до последно, полковник Кънев има съмнения относно посоката на работа. Постоянно го е спохождала мисълта, че са направили някаква грешка. Единствен от всички Димитър Сираков го е подкрепял в размислите му, като и двамата са имали основание за съмнение. От самата точка на местостоене при определяне на на посоката и вдясно от нишата, ясно е личала стена, на която разположението на градивните елементи, оформяли фигура подобна на човешка, но със значително по големи размери.
Месец и половина след започване на разработката на обекта в Царичина, 10 метровият тунел вече е бил факт. Последвала е смяна на посоката на 90 градуса. Започнали са да копаят на север, а не както в началото. На това място, на групата е било казано, че десетина метровия тунел висок около метър, представлява чистилището, през което задължително трябва да се премине, за да се достигне до пирамидата храм.
Около 19 февруари, пред групата се очертава каменен блок с дължина над метър и половина, ширина половин и височина метър и двадесет. Всички са избрали най-лесният начин за премахването му, а именно да го взривят. Последствия след взрива не е имало, разчистването е било лесно, и работата е продължила в пълна сила, като предимно се е използвало малко количество динамит за премахване на едрите блокове.
Няколко пъти посоката на работа и направлението на разкопаването се е променяло, до достигането на "филтъра" (сивочерна материя). Която при взривовете се е превръщала почти в пепел. С това фактически завършва и първият етап от работата. Интригуваща информация е било, че това е било и "капакът на кладенеца" през който ще се влезе в каналния сектор.
В интерес на истината, не е имало нито кладенец, нито канален отвор. Всичко е било изкопано на ръка, като в дъното на "кладенеца" посоката на разкопаване се сменя на ново. От там е започнал и участъка "Провала". Никой от групата не разбира за даденото име, но след прокопаване на нови 7-8 метра, се разбира, че това е участък с голям наклон и дълбочина. За по-удобната работа е бил разделен на 4 участъка. Така се е получило стълбище, но с голяма денивелация.
В ляво от направлението за копаене се е разкрила гладка отвесна стена, с височина над три метра. Като точно там, от целия тунел, е личало изразителните градивни елементи, споени помежду си по-рано споменатата жълто-сиво-бяла материя.
Коментари
Публикуване на коментар