Царичина дупка (част 1) - и какво всъщност бе открито там

ЦАРИЧИНА ДУПКА - И КАКВО ВСЪЩНОСТ БЕ ОТКРИТО ТАМ - ЧАСТ 1

През 1990 на 21 ноември се учреждава Асоциация "Феномени". Няколко дни след това, при тогавашния секретар на Асоциацията - инж. Стамен Стаменов, пристига Димитър Кекеменов. Желанието му е да съобщи нещо много важно на секретаря. След това двамата взимат решение да информират Военното министерство. Стаменов е възпитаник на полк. Цветко Кънев от Военновъздушното училище. Посредством Кънев, Стаменов е е сметнал за добре да се потърси съдействието на министерството.

Срещата и самото и организиране не е било лека задача. И все пак на нея са присъствали полковник професор Наплатанов, екстрасенсът Димитър Сираков, майор Серафимов от военно-научния отдел на Генерален Щаб и Дора Синева, която е била радиестезист. Кекеменов е разказал, че в родът му от поколения се предава историята, че в Царичина е закопано златно съкровище, което е било притежание на един от българските владетели - цар Самуил. А другото което споменава е, че знае къде е това място.

Решено е било, на 5 декември да се проведе рекогносцировка, за да се уточни къде е мястото. От министерството на отбраната тръгват гореизброените, като пътьом взимат със себе си и дъщерята на Наплатанов - Марина. И в интерес на истината в групата от тези 6 човека, никой н е бил чувал за село Царичина, нито пък са знаели къде се намира.

След кратка разходка и лутане измежду вилните постройки, групата достига мястото. Нанасят го на картата. На стотина метра източно Сираков се подхлъзва и пада, което е един малък исторически момент. В този момента точно там се намира и самата "дупка". Същият ден групата се връща и докладва за пътуването и за самото място пред генерал Минчев.

На последвалото съвещание при началника на Генералния Щаб, се е обсъдило, колко, какви и кои хора да се привлекат, каква техника ще е необходима, организацията на движението и регулировъчна служба, охраната и много други въпроси. А на Кънев е била възложена задачата, след като бъде открито съкровището, да опише всичко в присъствието на участващите, включително и в присъствието на представител от Военна прокуратура. Като не се е говорило за битово устройство, понеже представената информация е сочела, че всичко ще продължи не повече от 3 дни.

Всички са били ентусиазирани от мисълта, че ще участват в подобно начинание, като най-вече са били вдъхновени от мисълта, че на мястото ще намерят и послание, и карта на тогавашната България с реално очертани граници, с аналогични места обозначени на нея.

Сутринта на 6-и декември, всички предвидени по план от заседанието заемат местата си. Старши лейтенант Митов поема командването над осигуряващата група, лейтенант Василев - свързочници, чрез които ще се осъществява връзка с Министерството на отбраната и респективно началника на Генералния Щаб. Накрая на сутринта пристига и генерал Динев със свой екип, като на по късен етап Динев поема и ръководството над операцията.

6 декември 1990 година.

Изкопните работи започват на мястото където се прави първоначално рекогносцировката. До около 16:00 се прави изкоп с дължина над 14 метра и дълбочина около 2,5 метра. Полученият резултат с нищо не подсказва на групата, че може да се открие нещо забележително. След кратко обсъждане се стига до извода, че мястото е на около 100 метра източно и денят е почти пропилян.

Работата бива преустановена и всички се отправят към Министерството на отбраната. На последвалото съвещание Ели Лонгинова прави рисунка със съпровождащ я текст, който гласи: "Това е игра на шахмат. Това е опасна игра на шах, от която можете да излезете с мат. И така, последният ход е най-важен. Това е вашият ход. Това е мястото и обозначението на копаенето и откриването. Това ще е спасението на България. Това ще спаси вашата страна от гибел, от обречеността на разпадането, от нейната кристална чупливост. Тя ще стане стоманено здрава, силна и могъща, както преди 1350 години."

7 декември 1990 година.

Разкопките продължават на новото място, 100 метра източно от първоначалното. След известно копане на около 2 метра дълбочина се разкрива материя с интересна цветова гама. Земната маса е била украсена с бял, жълт, вишненочервен, сив и кафяв цвят. Като тези цветове или поне част от тях все още личат на входа. Личат и отделните каменни редове. Като след около 2 години, "учените" излизат със становище, че това са обикновени тектонични образувания. Но това е друга история.

Работата с машините е преустановена на 2 метра и половина дълбочина. Неясна причина кара машините да спират. Никой не е успял тогава да обясни причината за отказа на машите. Всеки обикновен човек е търсел техническа неизправност, блокаж на хидравликата и т.н. Но все пак едната машина е била съвсем нова. И така "нещото" е заставило хората на разкопките да се откажат от услугите на техниката. Работата продължава, но на ръка.

"Операция слънчев лъч, или как бе открит пантеонът на човешкото начало на Земята". Това е заглавието което е било изписано на 7 декември 1990 година. В действителност и такова име е било сложено на операцията. А в информацията която получава Елисавета Логинова е била, че на това място се търси - първият вселенски човешки индивид.

страница  [ 1 ]  2  3